художника (Веселин Христов) художника (Веселин Христов)
19 186
Jan 31, 2019, 12:12 PM

Апотеоз на живота

  Poetry
580 2 7

         Апотеоз на живота

 

Първа глътка въздух как боли,

дробовете неистово подскачат,

че въздух няма във утробата....

дали по таз причина бебетата плачат?

 

Сълзите от тогава все са с мен.

 

За първата раздяла и за първа рожба.

Грешах и падах, ставах и се смях,

а днес когато краят ме спохожда

се питам.... Боже мой, защо живях?

Преди да ме завият с бял покров,

дочух аз шепот в тишината.

-Защото си заченат със любов!

 

Авт.Весо: 30.01.2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0