Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
25 mar 2008, 9:10

Армаган 

  Poesía » Otra
684 0 12

 

Тръгваш ли либе? Я поспри...
За из път нека армаган ти дам,
когато ходиш по чуждите земи
все да ти спомня, че не си сам.

 

В зениците ми погледни искрите
как заблестяват като роса в зори,
помни ги, та да ти светят в дните
и в нощите ти, където и да си.

 

Знам, очите да си дам, не мога,
но искрите, те ще тръгнат по теб,
а аз в зениците ще нося тревога,
до кога свърши този пусти гурбет.

 

Виж руменото по двете ми страни -
като че огън ги шари, кога си с мен,
вземи им пламъкът, да ти гори...
От бледност огъня ще е заменен.

 

От устните отпий вкуса им сладък
и запази този еликсир за дълго ти.
Като по мед пътят да ти е гладък...
Не ми оставяй сладост, ще горчи.

 

В обятията нежни сетил топлина,
не влезе в нощите нивга хладина.
Вземи я, не ми трябва, аз в самота
ще те чакам да си дойдеш у дома.

 

В косите гъсти нощем все потъваш,
сред вълните им понасяш се в съня.
Там да ги носиш, където да отиваш,
зарана плитката отрязах, да ти я даря.

 

24.03.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??