20 jul 2024, 9:33

Армията Такасаго

  Poesía » Otra
633 2 2

“Войници, родината и императорът ви зоват!”

Но чия е тази родина?

 

Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,

с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.

“Безконечна да е Японската империя!”

С вик на фронта падат неизвестни.

Су Тънгфей, тайвански войник,

с яростен поглед, с кръв топла обагрен,

биеше се не за майка, а за чуждия лик,

и падна в червената мъгла печален.

Слава на Такао, наш град печален.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алфард Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...