20 jul 2024, 9:33

Армията Такасаго

  Poesía » Otra
629 2 2

“Войници, родината и императорът ви зоват!”

Но чия е тази родина?

 

Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,

с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.

“Безконечна да е Японската империя!”

С вик на фронта падат неизвестни.

Су Тънгфей, тайвански войник,

с яростен поглед, с кръв топла обагрен,

биеше се не за майка, а за чуждия лик,

и падна в червената мъгла печален.

Слава на Такао, наш град печален.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алфард Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...