20 jul 2024, 9:33

Армията Такасаго

  Poesía » Otra
630 2 2

“Войници, родината и императорът ви зоват!”

Но чия е тази родина?

 

Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,

с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.

“Безконечна да е Японската империя!”

С вик на фронта падат неизвестни.

Су Тънгфей, тайвански войник,

с яростен поглед, с кръв топла обагрен,

биеше се не за майка, а за чуждия лик,

и падна в червената мъгла печален.

Слава на Такао, наш град печален.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алфард Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...