20.07.2024 г., 9:33

Армията Такасаго

621 2 2

“Войници, родината и императорът ви зоват!”

Но чия е тази родина?

 

Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,

с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.

“Безконечна да е Японската империя!”

С вик на фронта падат неизвестни.

Су Тънгфей, тайвански войник,

с яростен поглед, с кръв топла обагрен,

биеше се не за майка, а за чуждия лик,

и падна в червената мъгла печален.

Слава на Такао, наш град печален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алфард Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...