20 июл. 2024 г., 09:33

Армията Такасаго

631 2 2

“Войници, родината и императорът ви зоват!”

Но чия е тази родина?

 

Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,

с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.

“Безконечна да е Японската империя!”

С вик на фронта падат неизвестни.

Су Тънгфей, тайвански войник,

с яростен поглед, с кръв топла обагрен,

биеше се не за майка, а за чуждия лик,

и падна в червената мъгла печален.

Слава на Такао, наш град печален.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алфард Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...