“Войници, родината и императорът ви зоват!”
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!”
С вик на фронта падат неизвестни.
Су Тънгфей, тайвански войник,
с яростен поглед, с кръв топла обагрен,
биеше се не за майка, а за чуждия лик,
и падна в червената мъгла печален.
…
Слава на Такао, наш град печален.