20 may 2015, 8:42

Аромат на лято

  Poesía » Otra
1.5K 0 18

 

Мъглите танцуват, разкъсвайки ризи,

леко ласкаят, прегръщат морето.

А гони ги смело, разпръсва ги бризът,

прашинка ревност заключил в сърцето.

 

В окото на чайка усмивка се ражда,

не вярва сякаш, че туй е възможно.

Мъглата и бризът морето ухажват,

а то към брега поглежда тревожно.

 

И нежно го гали, облечено в пяна,

коси - водорасли кокетно отмята.

Толкова много любов преживяна

стопля земята, ухае на лято.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...