20.05.2015 г., 8:42

Аромат на лято

1.5K 0 18

 

Мъглите танцуват, разкъсвайки ризи,

леко ласкаят, прегръщат морето.

А гони ги смело, разпръсва ги бризът,

прашинка ревност заключил в сърцето.

 

В окото на чайка усмивка се ражда,

не вярва сякаш, че туй е възможно.

Мъглата и бризът морето ухажват,

а то към брега поглежда тревожно.

 

И нежно го гали, облечено в пяна,

коси - водорасли кокетно отмята.

Толкова много любов преживяна

стопля земята, ухае на лято.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....