Мъглите танцуват, разкъсвайки ризи,
леко ласкаят, прегръщат морето.
А гони ги смело, разпръсва ги бризът,
прашинка ревност заключил в сърцето.
В окото на чайка усмивка се ражда,
не вярва сякаш, че туй е възможно.
Мъглата и бризът морето ухажват,
а то към брега поглежда тревожно.
И нежно го гали, облечено в пяна,
коси - водорасли кокетно отмята.
Толкова много любов преживяна
стопля земята, ухае на лято.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
