5 ago 2015, 19:28

Артпоръчка

  Poesía
936 0 13

Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт.

 

Нарисувай на фона на залез
голота на първично желание,
дъх сладострастен и парещ,
нотка мускусно, диво ухание,
оцветени във чувственост - с глас.

 

Нарисувай протегната длан,
пълна с нуждата да раздава,
безкрайност с угода застлана,
щрих бунтовност - за незабрава,
и рамкирай ги с блага гальовност.

 

После всичките тези картини,
осезаеми, истински, ценни,
комуто желаеш - дари ги,
вкупом с цялата ти галерия.
... Поръчвам си само Художника!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойне, благодаря ти!
    Людмиле, уникална идея ми даваш за ново стихо, дори измислих първия му стих:
    Ляляля лю ля и лиляля...
    Радвам се, че стихотворението ти е харесало и ти благодаря за анализа!
  • Ненатрапващи се римни двойки - общо четири на брой, а са нужни поне още толкова. Въпреки тази пестеливост, учудващо, стихотворението сякаш се "лее". После забелязах ударените гласни, но картинката се проясни напълно, едва когато преброих използваните срички "ла" и обърнатият им вариант "ал". Ла-ла-ла, ла-ла-ла... Припявам след прочита на това стихотворение
    Харесвам този начин на писане.
  • Въх, съгласна съм! Благодаря Ти!*
  • Чудесна творба, Таня! Да нарисуваш неуловимото, да докоснеш
    недостижимото, да усетиш първичното!Дано да успее художникът,
    но ти си успяла да го нарисуваш със словото! Браво!Предполагам, че
    художникът ще бъде твой.Пожелавам ти го от сърце!
    Хубав августовски ден!
  • Еее, Лина, всички картини съм ви оставила, мила! Бива скромност от моя страна, бива, ама то моето вече на нищо не прилича
    Ама, айде, щом така поставяш нещата, нека смигванията са две


    Между другото (въх, удариха ме сериозността и философстването), колко пъти в живота се вкопчваме в нещо дребно, което сме получили или още по-лошият вариант - "гледаме какво е получил някой трети" и по този начин, неволно, обиждаме Първоизточника - онзи, когото ако съумеем да ценим, за да остане достатъчно дълго, държи в ръцете си и боичките, и четките, и платното.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...