Aug 5, 2015, 7:28 PM

Артпоръчка

  Poetry
933 0 13

Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт.

 

Нарисувай на фона на залез
голота на първично желание,
дъх сладострастен и парещ,
нотка мускусно, диво ухание,
оцветени във чувственост - с глас.

 

Нарисувай протегната длан,
пълна с нуждата да раздава,
безкрайност с угода застлана,
щрих бунтовност - за незабрава,
и рамкирай ги с блага гальовност.

 

После всичките тези картини,
осезаеми, истински, ценни,
комуто желаеш - дари ги,
вкупом с цялата ти галерия.
... Поръчвам си само Художника!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стойне, благодаря ти!
    Людмиле, уникална идея ми даваш за ново стихо, дори измислих първия му стих:
    Ляляля лю ля и лиляля...
    Радвам се, че стихотворението ти е харесало и ти благодаря за анализа!
  • Ненатрапващи се римни двойки - общо четири на брой, а са нужни поне още толкова. Въпреки тази пестеливост, учудващо, стихотворението сякаш се "лее". После забелязах ударените гласни, но картинката се проясни напълно, едва когато преброих използваните срички "ла" и обърнатият им вариант "ал". Ла-ла-ла, ла-ла-ла... Припявам след прочита на това стихотворение
    Харесвам този начин на писане.
  • Въх, съгласна съм! Благодаря Ти!*
  • Чудесна творба, Таня! Да нарисуваш неуловимото, да докоснеш
    недостижимото, да усетиш първичното!Дано да успее художникът,
    но ти си успяла да го нарисуваш със словото! Браво!Предполагам, че
    художникът ще бъде твой.Пожелавам ти го от сърце!
    Хубав августовски ден!
  • Еее, Лина, всички картини съм ви оставила, мила! Бива скромност от моя страна, бива, ама то моето вече на нищо не прилича
    Ама, айде, щом така поставяш нещата, нека смигванията са две


    Между другото (въх, удариха ме сериозността и философстването), колко пъти в живота се вкопчваме в нещо дребно, което сме получили или още по-лошият вариант - "гледаме какво е получил някой трети" и по този начин, неволно, обиждаме Първоизточника - онзи, когото ако съумеем да ценим, за да остане достатъчно дълго, държи в ръцете си и боичките, и четките, и платното.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...