5 авг. 2015 г., 19:28

Артпоръчка

947 0 13

Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт.

 

Нарисувай на фона на залез
голота на първично желание,
дъх сладострастен и парещ,
нотка мускусно, диво ухание,
оцветени във чувственост - с глас.

 

Нарисувай протегната длан,
пълна с нуждата да раздава,
безкрайност с угода застлана,
щрих бунтовност - за незабрава,
и рамкирай ги с блага гальовност.

 

После всичките тези картини,
осезаеми, истински, ценни,
комуто желаеш - дари ги,
вкупом с цялата ти галерия.
... Поръчвам си само Художника!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стойне, благодаря ти!
    Людмиле, уникална идея ми даваш за ново стихо, дори измислих първия му стих:
    Ляляля лю ля и лиляля...
    Радвам се, че стихотворението ти е харесало и ти благодаря за анализа!
  • Ненатрапващи се римни двойки - общо четири на брой, а са нужни поне още толкова. Въпреки тази пестеливост, учудващо, стихотворението сякаш се "лее". После забелязах ударените гласни, но картинката се проясни напълно, едва когато преброих използваните срички "ла" и обърнатият им вариант "ал". Ла-ла-ла, ла-ла-ла... Припявам след прочита на това стихотворение
    Харесвам този начин на писане.
  • Въх, съгласна съм! Благодаря Ти!*
  • Чудесна творба, Таня! Да нарисуваш неуловимото, да докоснеш
    недостижимото, да усетиш първичното!Дано да успее художникът,
    но ти си успяла да го нарисуваш със словото! Браво!Предполагам, че
    художникът ще бъде твой.Пожелавам ти го от сърце!
    Хубав августовски ден!
  • Еее, Лина, всички картини съм ви оставила, мила! Бива скромност от моя страна, бива, ама то моето вече на нищо не прилича
    Ама, айде, щом така поставяш нещата, нека смигванията са две


    Между другото (въх, удариха ме сериозността и философстването), колко пъти в живота се вкопчваме в нещо дребно, което сме получили или още по-лошият вариант - "гледаме какво е получил някой трети" и по този начин, неволно, обиждаме Първоизточника - онзи, когото ако съумеем да ценим, за да остане достатъчно дълго, държи в ръцете си и боичките, и четките, и платното.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...