Нарисувай, художнико, шум
от криле на долитаща песен,
потърси сред боичките-думи
онези, най-свидни и трепетни,
сбрали мъдрост, усещане, власт.
Нарисувай на фона на залез
голота на първично желание,
дъх сладострастен и парещ,
нотка мускусно, диво ухание,
оцветени във чувственост - с глас.
Нарисувай протегната длан,
пълна с нуждата да раздава,
безкрайност с угода застлана,
щрих бунтовност - за незабрава,
и рамкирай ги с блага гальовност.
После всичките тези картини,
осезаеми, истински, ценни,
комуто желаеш - дари ги,
вкупом с цялата ти галерия.
... Поръчвам си само Художника!
© Таня Донова Всички права запазени
Людмиле, уникална идея ми даваш за ново стихо, дори измислих първия му стих:
Ляляля лю ля и лиляля...
Радвам се, че стихотворението ти е харесало и ти благодаря за анализа!