1 dic 2009, 2:36

Асансьорни приятели 2

670 0 0

Случайно завръщане тук, горе.
Точно теб не очаквах да видя.
Сигурно съдбата ни е повикала,
не си ли с нея вече свикнала?

После надолу ще слизаме пак,
познатите стари бутони и мрак.
Усмивката обаче се качва,
какво ли това ще значи?

Нагоре, надолу, някъде, все бързаме
и безмълвните разговори омръзнаха.
Тук, вместо утеха в твоите погледи,
аз все не намирам правилни поводи.

Тук, в асансьора, само две посоки,
тишината, самотата,
дори и времето е жестоко.
Това, което ще правиш с мене,
за съжаление е само наоколо.
Другаде нас двамата ни няма,
защото, през цялото време,
все вървим без ясна посока.
Само теб и твоето лице пазя,
защото всичко друго от теб мразя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...