Случайно завръщане тук, горе.
Точно теб не очаквах да видя.
Сигурно съдбата ни е повикала,
не си ли с нея вече свикнала?

После надолу ще слизаме пак,
познатите стари бутони и мрак.
Усмивката обаче се качва,
какво ли това ще значи?

Нагоре, надолу, някъде, все бързаме
и безмълвните разговори омръзнаха.
Тук, вместо утеха в твоите погледи,
аз все не намирам правилни поводи.

Тук, в асансьора, само две посоки,
тишината, самотата,
дори и времето е жестоко.
Това, което ще правиш с мене,
за съжаление е само наоколо.
Другаде нас двамата ни няма,
защото, през цялото време,
все вървим без ясна посока.
Само теб и твоето лице пазя,
защото всичко друго от теб мразя.