Dec 1, 2009, 2:36 AM

Асансьорни приятели 2

  Poetry » Love
668 0 0

Случайно завръщане тук, горе.
Точно теб не очаквах да видя.
Сигурно съдбата ни е повикала,
не си ли с нея вече свикнала?

После надолу ще слизаме пак,
познатите стари бутони и мрак.
Усмивката обаче се качва,
какво ли това ще значи?

Нагоре, надолу, някъде, все бързаме
и безмълвните разговори омръзнаха.
Тук, вместо утеха в твоите погледи,
аз все не намирам правилни поводи.

Тук, в асансьора, само две посоки,
тишината, самотата,
дори и времето е жестоко.
Това, което ще правиш с мене,
за съжаление е само наоколо.
Другаде нас двамата ни няма,
защото, през цялото време,
все вървим без ясна посока.
Само теб и твоето лице пазя,
защото всичко друго от теб мразя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...