3 may 2018, 2:10

Ателие

878 14 23

Исках да те нарисувам ей-така:

невинна, замечтана, не познала болка!

Но в очите ти се трупаше тъга,

подобно неизплакан,жаден облак...

Щях душата ти така да отразя,

че в душата ми да зейне рана...

Реших,че обичта не мога да спестя!

Какво ли друго може да остане?

Небето натежа, изсипа топъл дъжд.

Изми и скри в очите ни сълзите...

Две мълнии се сляха изведнъж!

Безпомощно отекнаха в душите ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за вниманието и коментара, Павлина!
  • Боже, колко ми е познато това "ателие"!...Казали сте го толкова заразително- хубаво..Искам още такива откровения да чета...
  • Благодаря,Мариана!
  • Благодаря ви,Албена и Ирина!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • Емоциите действат като мълнии и решават всички намерения...Кратко,но много съдържание си вложил,Стойчо!Хареса ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....