3 мая 2018 г., 02:10

Ателие 

  Поэзия » Любовная
711 14 23

Исках да те нарисувам ей-така:

невинна, замечтана, не познала болка!

Но в очите ти се трупаше тъга,

подобно неизплакан,жаден облак...

Щях душата ти така да отразя,

че в душата ми да зейне рана...

Реших,че обичта не мога да спестя!

Какво ли друго може да остане?

Небето натежа, изсипа топъл дъжд.

Изми и скри в очите ни сълзите...

Две мълнии се сляха изведнъж!

Безпомощно отекнаха в душите ни.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за вниманието и коментара, Павлина!
  • Боже, колко ми е познато това "ателие"!...Казали сте го толкова заразително- хубаво..Искам още такива откровения да чета...
  • Благодаря,Мариана!
  • Благодаря ви,Албена и Ирина!
    Приемете моите сърдечни поздрави!
  • Емоциите действат като мълнии и решават всички намерения...Кратко,но много съдържание си вложил,Стойчо!Хареса ми!
  • Удоволствие беше да прочета, Стойчо!
  • Благодаря,Катя!
    Приеми моите приятелски поздрави!
  • "Исках да те нарисувам ей - така:
    невинна, замечтана, не познала болката!"
    Поздравления за хубавия стих, Стойчо!Докосваш!
  • Мила Пепи,благодаря за съпричастността!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Красиво описани емоции, докосващи! Радвам се, че прочетох! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря,Нина!
  • Прекрасен стих,Стойчо ! В любими!
  • Благодаря ви,Мисана,Владислав и Дани!Приемам вашите слова за разбиране и подкрепа!
    Приемете моите сърдечни пожелания за нови творчески успехи!
  • Много красиво!
  • Една особена, бих казал изваяна и ненатрапена мека тъга струи от редовете на тази импресивна твоя миниатюра, Стойчо. Кара те да съчувстваш на Лирическите и да изпитваш чувство на вина, че не можеш да им помогнеш. Само небето е благословено да измие и скрие сълзите в очите им. А те ще продължат пътя си - като два спомена! Аплаузи!
  • Благодаря за оценките и коментарите,Маргарита,Георги и Дияна!
    Красивите чувства изминават пътя на светлината през болката...
    Приемете моите приятелски поздрави!
  • Браво Стойчо!Отначалото до края е чудесно изразена:-душевната борба на геройте,природата ,която е в унисон с техния душевен мир...Браво!
  • Емоционален взрив. Хубаво!
  • Много красиво!
  • Благодаря ви,Елица,LiaNik и Василка!
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за нови творчески срещи!
  • Красиво! Поздрави!
  • И на мен много ми хареса, ще си го препрочитам от време на време. Благодаря за топлещите редове.
  • Много чувствено и с чудесен финал!
    Поздравявам те, Стойчо!
Предложения
: ??:??