Ателие
Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя,
че в душата ми да зейне рана...
Реших,че обичта не мога да спестя!
Какво ли друго може да остане?
Небето натежа, изсипа топъл дъжд.
Изми и скри в очите ни сълзите...
Две мълнии се сляха изведнъж!
Безпомощно отекнаха в душите ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
