25 may 2007, 8:04

АТЛАНТИДА

  Poesía
1K 0 1
АТЛАНТИДА

 

Дворци от мрамор. Пищни колонади.
Разкош застинал в блясък недостъпен,
за взора слаб на всеки простосмъртен,
вторачил се в миража  със наслада.

Забравата със стъпки безпощадни,
отеква из покоите колонни.
А сенките на битките безплодни -
гнездят в праха на сгради и площади.


Помръкналата каменна печал.
И блясъкът предишен, нищетата -
дали сънуват грохота, раздрал
мига, във който гневно океана
изпълни предвещаната закана?!
Какво е "Атлантида" за водата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...