25 may 2007, 8:04

АТЛАНТИДА

  Poesía
1K 0 1
АТЛАНТИДА

 

Дворци от мрамор. Пищни колонади.
Разкош застинал в блясък недостъпен,
за взора слаб на всеки простосмъртен,
вторачил се в миража  със наслада.

Забравата със стъпки безпощадни,
отеква из покоите колонни.
А сенките на битките безплодни -
гнездят в праха на сгради и площади.


Помръкналата каменна печал.
И блясъкът предишен, нищетата -
дали сънуват грохота, раздрал
мига, във който гневно океана
изпълни предвещаната закана?!
Какво е "Атлантида" за водата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...