May 25, 2007, 8:04 AM

АТЛАНТИДА

  Poetry
1K 0 1
АТЛАНТИДА

 

Дворци от мрамор. Пищни колонади.
Разкош застинал в блясък недостъпен,
за взора слаб на всеки простосмъртен,
вторачил се в миража  със наслада.

Забравата със стъпки безпощадни,
отеква из покоите колонни.
А сенките на битките безплодни -
гнездят в праха на сгради и площади.


Помръкналата каменна печал.
И блясъкът предишен, нищетата -
дали сънуват грохота, раздрал
мига, във който гневно океана
изпълни предвещаната закана?!
Какво е "Атлантида" за водата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...