25 мая 2007 г., 08:04

АТЛАНТИДА

1K 0 1
АТЛАНТИДА

 

Дворци от мрамор. Пищни колонади.
Разкош застинал в блясък недостъпен,
за взора слаб на всеки простосмъртен,
вторачил се в миража  със наслада.

Забравата със стъпки безпощадни,
отеква из покоите колонни.
А сенките на битките безплодни -
гнездят в праха на сгради и площади.


Помръкналата каменна печал.
И блясъкът предишен, нищетата -
дали сънуват грохота, раздрал
мига, във който гневно океана
изпълни предвещаната закана?!
Какво е "Атлантида" за водата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...