19 jun 2023, 7:18

Аварийно кацане 

  Poesía
255 3 3

АВАРИЙНО КАЦАНЕ

 

Черни чембери пороите свлякоха,

черната – болна от дъжд, се поду,

гаргите – по-неразбрани от всякога –

грачеха грозно арийско урду,

 

гърмели, тътени, армии, полкове –

облаци къртеха тежкия свод,

и се набръчка – от ужас ли, болка ли? –

звяр и природа, небо и род,

 

в сури градушки – из ниви намачкани,

Времето даже пълзи по корем,

и полудяваме всички от бачкане,

и – от лъжи оглупели, си мрем,

 

белият кораб отплава от пристана,

скърца ми в гърлото буцата сол,

някой ще каже ли голата Истина? –

Царят, откакто го помня, е гол,

 

сам, чужд и ничий – в простори увиснали,

карам я някак – на автопилот.

Господи, писна ми. Писна ми! Писна ми

от изфирясал напразно живот.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво! Ами това е поезия, а не лигавщините, които понякога ми се налага да чета, ама се радвам, че не са толкова много, защото има много свестни автори тук.
  • Аплодисменти!
  • и полудяваме всички от бачкане,
    и – от лъжи оглупели, си мрем,
Propuestas
: ??:??