Аварийно кацане

19 июн. 2023 г., 07:18

Поэзия

218 3 3

АВАРИЙНО КАЦАНЕ

Черни чембери пороите свлякоха,

черната – болна от дъжд, се поду,

гаргите – по-неразбрани от всякога –

грачеха грозно арийско урду,

гърмели, тътени, армии, полкове –

облаци къртеха тежкия свод,

и се набръчка – от ужас ли, болка ли? –

звяр и природа, небо и род,

в сури градушки – из ниви намачкани,

Времето даже пълзи по корем,

и полудяваме всички от бачкане,

и – от лъжи оглупели, си мрем,

белият кораб отплава от пристана,

скърца ми в гърлото буцата сол,

някой ще каже ли голата Истина? –

Царят, откакто го помня, е гол,

сам, чужд и ничий – в простори увиснали,

карам я някак – на автопилот.

Господи, писна ми. Писна ми! Писна ми

от изфирясал напразно живот.

Bezzhichen (Безжичен)

2023-06-19T15:26:48+03:00

Браво! Ами това е поезия, а не лигавщините, които понякога ми се налага да чета, ама се радвам, че не са толкова много, защото има много свестни автори тук.
ninasar (Nina Sarieva)

2023-06-19T14:45:26+03:00

Аплодисменти!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-06-19T10:15:55+03:00

и полудяваме всички от бачкане,
и – от лъжи оглупели, си мрем,