16 ago 2013, 8:16  

Август

  Poesía » Otra
820 0 21

Август

 

Дали това е всъщност времето за отдих?
Един изпълнен с радост миг от вечност
във който няма кой да ти напомня,
че длъжен си на нечията безсърдечност.

Нали това е всъщност времето за отдих?
Кафе, докосващо небцето на прибоя,
у който се разбива пяната на времето,
и утринта за седмица е само твоя.

Дали това е всъщност времето за отдих?
С подскачащата по лицето ти усмивка
семейството ти чувства се доволно
защото възрастният взел си е почивка.

Нали това е всъщност времето за отдих?
Фунийка стичащо се по дланта ти лято
което и да капне там на плажа
не би било за никого тревожно.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....