Aug 16, 2013, 8:16 AM  

Август

  Poetry » Other
826 0 21

Август

 

Дали това е всъщност времето за отдих?
Един изпълнен с радост миг от вечност
във който няма кой да ти напомня,
че длъжен си на нечията безсърдечност.

Нали това е всъщност времето за отдих?
Кафе, докосващо небцето на прибоя,
у който се разбива пяната на времето,
и утринта за седмица е само твоя.

Дали това е всъщност времето за отдих?
С подскачащата по лицето ти усмивка
семейството ти чувства се доволно
защото възрастният взел си е почивка.

Нали това е всъщност времето за отдих?
Фунийка стичащо се по дланта ти лято
което и да капне там на плажа
не би било за никого тревожно.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...