16.08.2013 г., 8:16  

Август

818 0 21

Август

 

Дали това е всъщност времето за отдих?
Един изпълнен с радост миг от вечност
във който няма кой да ти напомня,
че длъжен си на нечията безсърдечност.

Нали това е всъщност времето за отдих?
Кафе, докосващо небцето на прибоя,
у който се разбива пяната на времето,
и утринта за седмица е само твоя.

Дали това е всъщност времето за отдих?
С подскачащата по лицето ти усмивка
семейството ти чувства се доволно
защото възрастният взел си е почивка.

Нали това е всъщност времето за отдих?
Фунийка стичащо се по дланта ти лято
което и да капне там на плажа
не би било за никого тревожно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...