8 ago 2022, 7:14

Август 

  Poesía » Filosófica
1163 0 3

С акордеона си в чуден порив на пръсти

свири с топла хармония лятото.

Под клавишите бели и черни

въздухът прелиства отминаващото.

 

Като клопки от глухи сподавения

пукат узрелите стъпки на нивите.

Оживяла и озарена облачна система

снижава послания върху птиците.

 

С песента си сипкава и наедряла щурецът

изговаря нота по нота своя свят.

Със сила на кормчия на истината и покоя

спира дъха на ширналата вис.

 

Като разпъната на кръст е тишината.

Шумът на гората е обещана безбрежност.

От теб се ражда златоткана красотата

и в теб изтляват езици огнена безпощадност.

 

07.08.2022 г.

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??