8 авг. 2022 г., 07:14

Август 

  Поэзия » Философская
870 0 3

С акордеона си в чуден порив на пръсти

свири с топла хармония лятото.

Под клавишите бели и черни

въздухът прелиства отминаващото.

 

Като клопки от глухи сподавения

пукат узрелите стъпки на нивите.

Оживяла и озарена облачна система

снижава послания върху птиците.

 

С песента си сипкава и наедряла щурецът

изговаря нота по нота своя свят.

Със сила на кормчия на истината и покоя

спира дъха на ширналата вис.

 

Като разпъната на кръст е тишината.

Шумът на гората е обещана безбрежност.

От теб се ражда златоткана красотата

и в теб изтляват езици огнена безпощадност.

 

07.08.2022 г.

 

 

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??