С акордеона си в чуден порив на пръсти
свири с топла хармония лятото.
Под клавишите бели и черни
въздухът прелиства отминаващото.
Като клопки от глухи сподавения
пукат узрелите стъпки на нивите.
Оживяла и озарена облачна система
снижава послания върху птиците.
С песента си сипкава и наедряла щурецът
изговаря нота по нота своя свят.
Със сила на кормчия на истината и покоя
спира дъха на ширналата вис. ...