8.08.2022 г., 7:14

Август

1.7K 0 3

С акордеона си в чуден порив на пръсти

свири с топла хармония лятото.

Под клавишите бели и черни

въздухът прелиства отминаващото.

 

Като клопки от глухи сподавения

пукат узрелите стъпки на нивите.

Оживяла и озарена облачна система

снижава послания върху птиците.

 

С песента си сипкава и наедряла щурецът

изговаря нота по нота своя свят.

Със сила на кормчия на истината и покоя

спира дъха на ширналата вис.

 

Като разпъната на кръст е тишината.

Шумът на гората е обещана безбрежност.

От теб се ражда златоткана красотата

и в теб изтляват езици огнена безпощадност.

 

07.08.2022 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...