Август

vitality2 (Мария)
239 526

8.08.2022 г., 7:14 ч.

Поезия » Философска

1196 0 3

С акордеона си в чуден порив на пръсти

свири с топла хармония лятото.

Под клавишите бели и черни

въздухът прелиства отминаващото.

Като клопки от глухи сподавения

пукат узрелите стъпки на нивите.

Оживяла и озарена облачна система

снижава послания върху птиците.

С песента си сипкава и наедряла щурецът

изговаря нота по нота своя свят.

Със сила на кормчия на истината и покоя

спира дъха на ширналата вис.

Като разпъната на кръст е тишината.

Шумът на гората е обещана безбрежност.

От теб се ражда златоткана красотата

и в теб изтляват езици огнена безпощадност.

07.08.2022 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.