25 ago 2021, 18:00

Августовска равносметка

  Poesía
1.4K 5 14

От август ми остана слънце – късче,

две шепи орехи и морски смях,

и на перваза розово сакъзче,

и две, три миди в спомени прибрах.

От изгрев лента на косата вързах,

къпинов сок чак до насита пих,

затичах се след август, че забърза,

да го празнувам в хубав летен стих.

Изпратих щъркелите да зимуват

с надежда, че на пролет идват пак,

един щурец прибрах, за да го чувам,

през зимата щом падне първи сняг.

Говорих си с вълните в шепи жадни,

наръсих се с усмихнат морски дъжд

и вдишвах август, и безспир се радвах,

на юг преди да литне изведнъж.

Остана ми от лятото трапчинка

на бузата и шоколадов тен,

и на крака игрива песъчинка,

и бризът, и морето вътре в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Важното настроение да има. А родните домати и чушки го създават, защото са по-скъпи от злато с невероятния си мирис и вкус. Да отглеждаш домашни плодове и зеленчуци в днешно време е патриотизъм, Мария! Поздравявам те за това И благодаря, че ми дойде на гости
  • " Остана ми от лятото трапчинка
    на бузата и шоколадов ден"!!!👏

    А моят тен е само селскостопански. Ама и чушки и доматки ми останаха!🤣
    Чудесно стихотворение, Миленка!❤️
  • Благодаря, Роси Прииска ми се да си запазя малко лято.
  • Много топъл и слънчев стих! Браво!
  • Благодаря, Стойчо, есента идва с багри, ухания и сладости

Не си отивай, август 🇧🇬

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
1.4K 11 23

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...