25.08.2021 г., 18:00

Августовска равносметка

1.4K 5 14

От август ми остана слънце – късче,

две шепи орехи и морски смях,

и на перваза розово сакъзче,

и две, три миди в спомени прибрах.

От изгрев лента на косата вързах,

къпинов сок чак до насита пих,

затичах се след август, че забърза,

да го празнувам в хубав летен стих.

Изпратих щъркелите да зимуват

с надежда, че на пролет идват пак,

един щурец прибрах, за да го чувам,

през зимата щом падне първи сняг.

Говорих си с вълните в шепи жадни,

наръсих се с усмихнат морски дъжд

и вдишвах август, и безспир се радвах,

на юг преди да литне изведнъж.

Остана ми от лятото трапчинка

на бузата и шоколадов тен,

и на крака игрива песъчинка,

и бризът, и морето вътре в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важното настроение да има. А родните домати и чушки го създават, защото са по-скъпи от злато с невероятния си мирис и вкус. Да отглеждаш домашни плодове и зеленчуци в днешно време е патриотизъм, Мария! Поздравявам те за това И благодаря, че ми дойде на гости
  • " Остана ми от лятото трапчинка
    на бузата и шоколадов ден"!!!👏

    А моят тен е само селскостопански. Ама и чушки и доматки ми останаха!🤣
    Чудесно стихотворение, Миленка!❤️
  • Благодаря, Роси Прииска ми се да си запазя малко лято.
  • Много топъл и слънчев стих! Браво!
  • Благодаря, Стойчо, есента идва с багри, ухания и сладости

Не си отивай, август

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
1.4K 11 23

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...