25.08.2021 г., 18:00

Августовска равносметка

1.4K 5 14

От август ми остана слънце – късче,

две шепи орехи и морски смях,

и на перваза розово сакъзче,

и две, три миди в спомени прибрах.

От изгрев лента на косата вързах,

къпинов сок чак до насита пих,

затичах се след август, че забърза,

да го празнувам в хубав летен стих.

Изпратих щъркелите да зимуват

с надежда, че на пролет идват пак,

един щурец прибрах, за да го чувам,

през зимата щом падне първи сняг.

Говорих си с вълните в шепи жадни,

наръсих се с усмихнат морски дъжд

и вдишвах август, и безспир се радвах,

на юг преди да литне изведнъж.

Остана ми от лятото трапчинка

на бузата и шоколадов тен,

и на крака игрива песъчинка,

и бризът, и морето вътре в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важното настроение да има. А родните домати и чушки го създават, защото са по-скъпи от злато с невероятния си мирис и вкус. Да отглеждаш домашни плодове и зеленчуци в днешно време е патриотизъм, Мария! Поздравявам те за това И благодаря, че ми дойде на гости
  • " Остана ми от лятото трапчинка
    на бузата и шоколадов ден"!!!👏

    А моят тен е само селскостопански. Ама и чушки и доматки ми останаха!🤣
    Чудесно стихотворение, Миленка!❤️
  • Благодаря, Роси Прииска ми се да си запазя малко лято.
  • Много топъл и слънчев стих! Браво!
  • Благодаря, Стойчо, есента идва с багри, ухания и сладости

Не си отивай, август

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
1.4K 11 23

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...