25 авг. 2021 г., 18:00

Августовска равносметка

1.4K 5 14

От август ми остана слънце – късче,

две шепи орехи и морски смях,

и на перваза розово сакъзче,

и две, три миди в спомени прибрах.

От изгрев лента на косата вързах,

къпинов сок чак до насита пих,

затичах се след август, че забърза,

да го празнувам в хубав летен стих.

Изпратих щъркелите да зимуват

с надежда, че на пролет идват пак,

един щурец прибрах, за да го чувам,

през зимата щом падне първи сняг.

Говорих си с вълните в шепи жадни,

наръсих се с усмихнат морски дъжд

и вдишвах август, и безспир се радвах,

на юг преди да литне изведнъж.

Остана ми от лятото трапчинка

на бузата и шоколадов тен,

и на крака игрива песъчинка,

и бризът, и морето вътре в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Важното настроение да има. А родните домати и чушки го създават, защото са по-скъпи от злато с невероятния си мирис и вкус. Да отглеждаш домашни плодове и зеленчуци в днешно време е патриотизъм, Мария! Поздравявам те за това И благодаря, че ми дойде на гости
  • " Остана ми от лятото трапчинка
    на бузата и шоколадов ден"!!!👏

    А моят тен е само селскостопански. Ама и чушки и доматки ми останаха!🤣
    Чудесно стихотворение, Миленка!❤️
  • Благодаря, Роси Прииска ми се да си запазя малко лято.
  • Много топъл и слънчев стих! Браво!
  • Благодаря, Стойчо, есента идва с багри, ухания и сладости

Не си отивай, август 🇧🇬

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
1.4K 11 23

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...