От август ми остана слънце – късче,
две шепи орехи и морски смях,
и на перваза розово сакъзче,
и две, три миди в спомени прибрах.
От изгрев лента на косата вързах,
къпинов сок чак до насита пих,
затичах се след август, че забърза,
да го празнувам в хубав летен стих.
Изпратих щъркелите да зимуват
с надежда, че на пролет идват пак,
един щурец прибрах, за да го чувам,
през зимата щом падне първи сняг.
Говорих си с вълните в шепи жадни,
наръсих се с усмихнат морски дъжд
и вдишвах август, и безспир се радвах,
на юг преди да литне изведнъж.
Остана ми от лятото трапчинка
на бузата и шоколадов тен,
и на крака игрива песъчинка,
и бризът, и морето вътре в мен.
© Милена Френкева All rights reserved.