4 nov 2025, 19:42

Автомобилизъм

  Poesía
125 1 0

Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —

но сърцето ми започва да пулсира.

Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,

музиката, която изпълва купето —

всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив.

Зад волана не съм просто пътник —

аз съм диригент на движението, на въздуха, на светлината.

Прекалената тишина убива магията на пътуването.

А малкият шум — на двигателя, на дребните ускорения,

на пътя под мен — ми напомня, че съм тук, жив, в движение.“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...