4 нояб. 2025 г., 19:42

Автомобилизъм

124 1 0

Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —

но сърцето ми започва да пулсира.

Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,

музиката, която изпълва купето —

всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив.

Зад волана не съм просто пътник —

аз съм диригент на движението, на въздуха, на светлината.

Прекалената тишина убива магията на пътуването.

А малкият шум — на двигателя, на дребните ускорения,

на пътя под мен — ми напомня, че съм тук, жив, в движение.“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...