4.11.2025 г., 19:42

Автомобилизъм

121 1 0

Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —

но сърцето ми започва да пулсира.

Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,

музиката, която изпълва купето —

всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив.

Зад волана не съм просто пътник —

аз съм диригент на движението, на въздуха, на светлината.

Прекалената тишина убива магията на пътуването.

А малкият шум — на двигателя, на дребните ускорения,

на пътя под мен — ми напомня, че съм тук, жив, в движение.“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...