Nov 4, 2025, 7:42 PM

Автомобилизъм

  Poetry
122 1 0

Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —

но сърцето ми започва да пулсира.

Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,

музиката, която изпълва купето —

всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив.

Зад волана не съм просто пътник —

аз съм диригент на движението, на въздуха, на светлината.

Прекалената тишина убива магията на пътуването.

А малкият шум — на двигателя, на дребните ускорения,

на пътя под мен — ми напомня, че съм тук, жив, в движение.“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...