Автопортрет
Аз не съм фатална жена.
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
Вярна съм, но по общият път
само с вярните мога да крача.
Раздавам всичко, ценя мигът
и понякога като детето плача.
Не съм идеалната, вечна жена.
Мен ме е грижа за всеки.
Здраво стъпвам по тази земя
и нося огън – да свети.
Имам свои недостатъци – знам
ей тъй, понякога избухвам.
Но имам съвест, чувство за срам
които ме карат бързо да млъквам.
Защо ли пиша всичко това?
Приятелите вече ме знаят.
Аз съм дълбока, спокойна река
и така ще остана до краят!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados
