slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
9.08.2018 г., 22:12 ч.

Автопортрет 

  Поезия » Философска
1392 7 8

Аз не съм фатална жена.
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
 Вярна съм, но по общият път
само с вярните мога да крача.
Раздавам всичко, ценя мигът
и понякога като детето плача.
Не съм идеалната, вечна жена.
Мен ме е грижа за всеки.
Здраво стъпвам по тази земя
и нося огън – да свети.
Имам свои недостатъци – знам
ей тъй, понякога избухвам.
Но имам съвест, чувство за срам
които ме карат бързо да млъквам.
Защо ли пиша всичко това?
Приятелите вече ме знаят.
Аз съм дълбока, спокойна река
и така ще остана до краят!

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??