slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Aug 9, 2018, 10:12 PM

Автопортрет 

  Poetry » Phylosophy
1413 7 8

Аз не съм фатална жена.
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
 Вярна съм, но по общият път
само с вярните мога да крача.
Раздавам всичко, ценя мигът
и понякога като детето плача.
Не съм идеалната, вечна жена.
Мен ме е грижа за всеки.
Здраво стъпвам по тази земя
и нося огън – да свети.
Имам свои недостатъци – знам
ей тъй, понякога избухвам.
Но имам съвест, чувство за срам
които ме карат бързо да млъквам.
Защо ли пиша всичко това?
Приятелите вече ме знаят.
Аз съм дълбока, спокойна река
и така ще остана до краят!

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??