27 may 2019, 11:31

Авторът

1.1K 5 6

Събира в тоновия род

на своята представа за благополучие

хармонията на един живот

и някак… Не постига нужното съзвучие.

 

Все някъде, препъва песента

тритонусът, с неравноделните измислици,

а секстата на любовта,

на прима виста, срича непростими истини.

 

Виж! Скокът, твърде дълъг и висок,

изисква повече от повечето вокалисти.

През паузите пита се: “какво е Бог?”,

и бърза от фалшивото да го почисти,

 

макар да знае, че не знае, всъщност, как,

но продължава да твори и да се учи…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...