Авторът
Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента
тритонусът, с неравноделните измислици,
а секстата на любовта,
на прима виста, срича непростими истини.
Виж! Скокът, твърде дълъг и висок,
изисква повече от повечето вокалисти.
През паузите пита се: “какво е Бог?”,
и бърза от фалшивото да го почисти,
макар да знае, че не знае, всъщност, как,
но продължава да твори и да се учи…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Силве, Благодаря!
