27 мая 2019 г., 11:31

Авторът

1.1K 5 6

Събира в тоновия род

на своята представа за благополучие

хармонията на един живот

и някак… Не постига нужното съзвучие.

 

Все някъде, препъва песента

тритонусът, с неравноделните измислици,

а секстата на любовта,

на прима виста, срича непростими истини.

 

Виж! Скокът, твърде дълъг и висок,

изисква повече от повечето вокалисти.

През паузите пита се: “какво е Бог?”,

и бърза от фалшивото да го почисти,

 

макар да знае, че не знае, всъщност, как,

но продължава да твори и да се учи…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...