27.05.2019 г., 11:31 ч.

Авторът 

  Поезия » Философска, Друга
932 5 6

Събира в тоновия род

на своята представа за благополучие

хармонията на един живот

и някак… Не постига нужното съзвучие.

 

Все някъде, препъва песента

тритонусът, с неравноделните измислици,

а секстата на любовта,

на прима виста, срича непростими истини.

 

Виж! Скокът, твърде дълъг и висок,

изисква повече от повечето вокалисти.

През паузите пита се: “какво е Бог?”,

и бърза от фалшивото да го почисти,

 

макар да знае, че не знае, всъщност, как,

но продължава да твори и да се учи…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??