аз
не се изгубих
в името на нищо
и никого
не опустоших
редувах есента
с живота си
и с ласкавите устни
на съня
докосващ
и всестранно страдащ
по ранните мечти
на обичта
събудих се
недоказуема
във ничие сърце
съвсем затихваща
в пробитите зрънца
съм просто липсваща
и всичките
артериални многоточия
са здрасти
за доброто ни
довиждане
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
