18.09.2008 г., 0:56 ч.

аз 

  Поезия » Бели стихове
767 0 13
 

 

 

не се изгубих

в името на нищо

и никого

не опустоших

редувах есента

с живота си

и с ласкавите устни

на съня

докосващ

и всестранно страдащ

по ранните мечти

на обичта

събудих се

недоказуема

във ничие сърце

съвсем затихваща

в пробитите зрънца

съм просто липсваща

и всичките

артериални многоточия

са здрасти

за доброто ни

довиждане

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??