18.09.2008 г., 0:56

аз

961 0 13
 

 

 

не се изгубих

в името на нищо

и никого

не опустоших

редувах есента

с живота си

и с ласкавите устни

на съня

докосващ

и всестранно страдащ

по ранните мечти

на обичта

събудих се

недоказуема

във ничие сърце

съвсем затихваща

в пробитите зрънца

съм просто липсваща

и всичките

артериални многоточия

са здрасти

за доброто ни

довиждане

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обич в съня и в ничие сърце в деня...
    но не се изгубих в името на нищото...
    търси!
  • Пишеш страхотно,Гени!
    "редувах есента
    с живота си..." - Страхотно!
  • логиката оттук подсказва,
    че в живота ти няма есен (тоест на лирическата...),
    а това си има и лоши и добри страни
  • Здрасти и от мен... и без довиждане!
    Но ме накара да потръпна...
  • и всестранно страдащ

    по ранните мечти

    на обичта.


    ...

    Стих прекрасен.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...