не се изгубих
в името на нищо
и никого
не опустоших
редувах есента
с живота си
и с ласкавите устни
на съня
докосващ
и всестранно страдащ
по ранните мечти
на обичта
събудих се
недоказуема
във ничие сърце
съвсем затихваща
в пробитите зрънца
съм просто липсваща
и всичките
артериални многоточия
са здрасти
за доброто ни
довиждане
© Геновева Христова Всички права запазени
но не се изгубих в името на нищото...
търси!