аз

Poetry » Blank verse

957 0 13

не се изгубих

в името на нищо

и никого

не опустоших

редувах есента

с живота си

и с ласкавите устни

на съня

докосващ

и всестранно страдащ

по ранните мечти

на обичта

събудих се

недоказуема

във ничие сърце

съвсем затихваща

в пробитите зрънца

съм просто липсваща

и всичките

артериални многоточия

са здрасти

за доброто ни

довиждане

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nellnokia (Нели Господинова)

обич в съня и в ничие сърце в деня...
но не се изгубих в името на нищото...
търси!

2009-09-07T23:47:38+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Пишеш страхотно,Гени!
"редувах есента
с живота си..." - Страхотно!

2008-09-24T16:22:51+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

логиката оттук подсказва,
че в живота ти няма есен (тоест на лирическата...),
а това си има и лоши и добри страни

2008-09-24T16:22:41+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Здрасти и от мен... и без довиждане!
Но ме накара да потръпна...

2008-09-21T23:11:12+03:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

и всестранно страдащ

по ранните мечти

на обичта.

...

Стих прекрасен.

2008-09-18T22:19:46+03:00