Аз
В ръцете ми има познато албумче
и моите пръсти разлистват едва
кориците бели с познатия лебед,
с простряно крило върху всяка страна .
И виждам от снимките вътре да гледа
едно синеоко и малко дете,
което неволно напомня за мене,
и сякаш е мен ала не, не съвсем...
Пораснаха моите малки ръчички,
които си търсеха често беля,
а днеска работят за своята дажба
и учат по някакъв евростандарт.
Припомням си тук от познато албумче
и сякаш съм друга във него, уви.
Но нещо в очите ми леко проблясва
и сякаш е ново... но, всъщност, дали?...
© Венета Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудесно споделяш чувства... споменът е тъжен...
-
Трогателен и искрен стих, Венета!
Усетих го като мой!
Благодаря!
-
Спомените от детството са много скъпи! Хубаво е ,когато поне малко от детето съхраним у себе си. Хареса ми стиха. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
