Аз
В ръцете ми има познато албумче
и моите пръсти разлистват едва
кориците бели с познатия лебед,
с простряно крило върху всяка страна .
И виждам от снимките вътре да гледа
едно синеоко и малко дете,
което неволно напомня за мене,
и сякаш е мен ала не, не съвсем...
Пораснаха моите малки ръчички,
които си търсеха често беля,
а днеска работят за своята дажба
и учат по някакъв евростандарт.
Припомням си тук от познато албумче
и сякаш съм друга във него, уви.
Но нещо в очите ми леко проблясва
и сякаш е ново... но, всъщност, дали?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
